Легенди за египетските богове

Египетската митология започнала да се формира още през 6-то – 4-то хилядолетие пр. Хр. Всяка област имала собствен пантеон и култ към боговете, които били изобразявани като небесни светила, камъни , дървета, зверове, птици, змии и т.н. По-късно местните божества обикновено били групирани в триади с върховен бог – покровител на съответния ном. Около триадата се създавали цели цикли от митове и легенди. Тиванската триада се оглавявала от бога на слънцето Амон, Мемфиската – от Птах и т.н. Женските божества имали функциите на богини-майки (Изида). Небесният свод обикновено се изобразявал във вид на жена (Нут), чието тяло, извито като дъга и обсипано със звезди, докосвало земята с върха на пръстите на ръцете и краката си.

Съществували представи, според коио небето било водна повърхност – небесен Нил, по която слънцето плувало през деня над земята. Под земята имало също вода – подземен Нил, по който слънцето продължавало пътя си, след като се скриело зад хоризонта. В някои номи въплъщение на земята бил Геб, а в други – Акер. Земният Нил бил олицетворяван от образа на бог Хапи, който със своите благодатни разливи осигурявал богата реколта. Самият Нил бил населяван с добри и лоши божества във вид на крокодили, хипопотами, жаби, скорпиони, змии и т.н.